My Life My Life My Life in the Sunshine

Моят живот Моят живот Моят живот на слънчева светлина

OMAPA

Illustration and proof of the laws of motion

Илюстрация и доказателство на законите за движението

Building Affects, Body in/of the Archive

Изграждане на афекти, съдържание в/от архива

This is not America, ma’am

Това не е Америка, госпожо

Practices of Care

Практики на грижа

Radio Parazit

Радио Паразит

Debris

Oтломки

Sonic Knowing

Звуково Познание

DIASPORIC IMAGINARIES

ДИАСПОРИЧНИ ВЪОБРАЖЕНИЯ

Semilla (Balkan Piperita)

Семе (Балканска Пиперита)

Potential Choreography for Counterprompting

Потенциална хореография за контразадание

Physics of Entropy

Физика на ентропията

Eyes Closed

Затворени Очи

O rio corre mais rápido em direção ao fim 

evth that remains to be lived

всичко, което предстои да бъде изживяно

Liquid Ecologies

Течни Екологии

Always Middles

Винаги средни

The Cut 

Разрезът

Composite Sites

Съставни Места

Brick, Dust, Matter

Тухла, Прах, Материя

MATERIALITIES OF/FROM THE EDGE

МАТЕРИАЛНОСТИ НА/ОТ РЪБА

Swimming Pool

Artlab (coming soon...)

ECOLOGIES OF PREHOD

ЕКОЛОГИИ НА ПРЕХОДА

Elitza Koeva

Elitza Koeva_Photo.jpeg

The project addresses Bulgarian social imaginary in the transitional period after the disintegration of the Soviet Union (1989~2000s) and how this process continues to resonate with contemporary consciousness. It tackles the role of ideology and infrastructure as manifested in material constructions and how they actively co-create social identity, subjectivity, and imaginary, but also become sites of subversion. The project speaks to the deteriorating state of socialist public monuments in Bulgaria, discarded as 'useless' and forgotten, with a loud public outcry demanding their demolition. Nevertheless, these sites act as placeholders for increasingly diminishing public space and manage to inscribe themselves into the social imaginary. The historical memory has been purposefully neglected and suppressed, engendering collective trauma which needs to be addressed and healed. Meanwhile, there is a profound disconnect between the social imaginary of the contemporary youth and that of the previous generations, precisely due to this ‘memory loss.’ 

I am exploring the topic through the lens of Bratska Mogila (Plovdiv, 1974). The monument consists of architecture, sculpture, decorative arts, and urban and landscape planning housing the remnants of antifascist activists and fighters from the region of Plovdiv. Today the walls of the monument are covered with graffiti, its doors are closed for the public, and its fate remains unclear. However, a burgeoning youth has recognized the place as their own, overwriting its cultural and social symbolism. 


Проектът разглежда българското социално въображение в преходния период след разпадането на Съветския съюз (1989-2000 г.) и как този процес продължава да резонира в съвременното съзнание. В него се разглежда ролята на идеологията и инфраструктурата, проявяващи се в материалните конструкции, и как те активно съ-творяват социалната идентичност, субективност и въображаемост, но също така се превръщат в места на подривна дейност. Проектът говори за влошаващото се състояние на социалистическите обществени паметници в България, изхвърлени като "безполезни" и забравени, с шумно обществено недоволство, изискващо тяхното разрушаване. Въпреки това тези обекти действат като заместители на все по-намаляващото публично пространство и успяват да се впишат в социалното въображение. Историческата памет е била целенасочено пренебрегвана и потискана, пораждайки колективна травма, която трябва да бъде разгледана и излекувана. Междувременно се наблюдава дълбоко разминаване между социалното въображение на съвременната младеж и това на предишните поколения, именно поради тази "загуба на памет".

Изследвам темата през призмата на Братска могила (Пловдив, 1974). Паметникът се състои от архитектура, скулптура, декоративни изкуства и градоустройствено и ландшафтно планиране, в който са настанени останките от антифашистки активисти и борци от Пловдивския регион. Днес стените на паметника са покрити с графити, вратите му са затворени за посетители, а съдбата му остава неясна. Въпреки това една бурно развиваща се младеж е припознала мястото като свое, преписвайки неговата културна и социална символика.


OMAPA.mp4

OMAPA_Page_3.jpg

OMAPA_Page_2.jpg

Off-Site.

DIASPORIC IMAGINARIES

Building Affects, Body in/of the Archive

OMAPA

Projects